Село Петревене

У дома

Тая лятна вечер е разляла
свойта топлина, синя здрачина.
И в очите и се утаява нежна,
уморена тишина.

Аз отдавна тук не съм се връщала,
в тоя дом, голям като сърце!
Стъпвам като в божи храм – на пръсти
със виновно сведено лице.

В тая нощ, със звезден сок налята,
нещо във душата ми се сви –
като сълзи светят в тъмнината
на баща ми белите коси!

             Павлина Цалева

Бяло очакване

Пада безшумно снега. 
В бяло покрива земята.
Свойта огромна тъга
мълком небето изплака.

Тихичко рони се сняг
като човешки въздишки.
В бяла жарава нощта пламва
и се разискря!

И в белотата, изваяла
чудни, вълшебни картини,
черни мисли връхлитат главата ми
като бели и страшни лавини.

Светъл, чист засиява светът,
от детински сън сякаш изваян ! 
Но защо ли затрупва снегът
на човека пътеките стари ?

Пада безшумно снега.
Свойта мъка небето изплака.
В приказна бяла тъга
всеки нещо от зимата чака !

             Павлина Цалева

 

Павлина Миткова Цалева е родена на 08.10.1964г. в Луковит. Детските и юношеските и години минават в с.Петревене, откъдето са нейните родители. Завършила е Българска филология във ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”, а през 1995г. – втора специалност Философия в СУ „Св.Климент Охридски”. Работи като учител по литература и философия в СОУ „Алеко Константинов”, гр.Луковит. Публикувала е стихове и есета в местния и в областния печат, в сб. „Пътеки” и в алманах „Златна Панега”.

 

 

ЗЛАТНА ПАНЕГА
Пак се завръщам при тебе,
Панера, златна и сребърна,
Тук ме сърцето доведе,
своите дни да огледам.

Спят под върбовия,
покрив вирове зеленооки, 
в тях на прохлада остана
детството, пъргава мряна.

Искам сега да го зърна,
времето как ли да върна,
щом подранилата есен
скрива пътеки и песен?
Ала додето се чудя,
някой тревата разбуди.
  Две въдичарчета боси  
мряна в торбичките носят.

             Райна Пенева

 

БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ

За какво ли те обичам,  
древна българска земя? 
Може би, че в теб засричах.
По букварчето сама;

че на хубост си богата
даже в нощната тъма,
щом те  посребри луната,
дивна българска, земя!

Иди че е тъй прекрасно,
  дето съм си у дома
и до мама, татко расна
в тебе, българска земя;

че е народ си героичен
и светът го проумя?
Затова те аз обичам,
моя българска земя!
             Райна Пенева

 

СЪРНИЧКА

През утрото сиво в
градината наша
сърничка красива
дошла бе на паша,

Хареса и много -
повтори, потрети,
но днеска тревога       
за нея усетих.

- Сърничке прекрасна,
приятелко драга,    
тук става опасно,    
при своите бягай!

Дочува, се вече;
на хрътките лая,
върви надалече - 
те милост не знаят!

И тя си замина с
походка скоклива.
Планинска богиньо,
дано да си жива!
             Райна Пенева

 

РАЙНА ПЕНЕВА е родена в с. Петревене, Ловешко на 24.10.1936г. Завършила е Минен техникум в гр. Перник. Работила е по специалността си в Родопите, Софийско, Варненско. Повече от 35 години живее във Варна. Пише поезия и приказки за деца и юноши. Сътрудничила е в специализирания печат за деца, списанията: "Славейче", "Дружинка", "Пламъче", "Картинна галерия". Авторка е на седем книги със стихове и на две - с приказки. Поезия: "Черешов грозд", "Еленова пътека", "Семенца от смях", "Шарено букварче", "Морско календарче" "Фантазия с куче", "Красивите хора". Приказни книжки: "Тарлик и Тапичка" и "Моите приключения с жабчето Кваки". Член е на Съюза на българските писатели. Носителка е на Първа награда на поетичния конкурс за поезия за деца - гр. Панагюрище и на Годишната награда на Съюза на българските писатели, за книгата и "Фантазия с куче" -за 2002г.

 

 

Носталгия

В село Петревене съм роден
в семейство трудолюбиво, но не богато.
Родителите ми трепереха над мен,
макар че бях кротко, а не рогато.

Бях гласовит и ранобуден.
Вдигнех ли от постелята глава
не стъпил още на земята,
с песни огласях махалата.

Съседите ни - добри хора
тичаха, трудеха се неуморно:
кой в градина, кой в обора,     
кой всред стоката на двора.

Улицата ни беше малка,
зиме правехме я на пързалка,
а лете, кънтеше от игри и песни,
диви танци и представления чудесни.

Ех, скъпи приятели добри,
отлетяха бързо тези дни!
Станахме дядовци и баби,
но по душа все още млади.

... Често с умиление си спомням
за добрите учители мили, 
които с много търпение и обич
на писмо и четмо ни учили.

Не съм забравил и приятелите
стари, 
с които на топка и джилек
играли
или двама по двама на дама.

... Спомня ли си за тези чудни дни
безвъзвратно отлетели,
носталгия ме обхваща
по мойто родно село Петревене.

             Митко Върбанов

 

Митко Върбанов - Роден съм и израснал в село Петревене. Първи крачки в живота и професията там направих и нито за миг не го забравих...